ИА ГИТ: Работници продължават да губят живота си при предотвратими инциденти • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ • Република България Министерство на труда и социалната политика
  • a-
  • a 
  • a+
  • Размер на шрифта

Начало > Пресцентър

Kалендар

юли 2017
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31  

ИА ГИТ: Работници продължават да губят живота си при предотвратими инциденти

14.07.17 | Пресцентър

Въпреки трайно установената тенденция за намаляване на общия брой трудови злополуки на работното място, експертите на ИА ГИТ са обезпокоени от факта, че в голямата си част тежките трудови инциденти, които са регистрирани, са били напълно предотвратими, ако се изпълняват своевременно нормативните изисквания за осигуряване на безопасност и здраве при работа. Това показва анализ на причините за трудовите злополуки, в чието разследване участват инспекторите по труда, от 2014 г. досега. Контролните органи на Инспекцията участват задължително в разследването на злополуки, довели до смърт, причинили увреждане на повече от трима работещи и на такива, за които има основание, че могат да доведат до инвалидност.

До трудови злополуки води не само липсата на оценка на риска или нейната непълнота, както и на програма с мерки за минимизиране на рисковете, но и незапознаването на работещите с тях. Не се организират качествени инструктажи и обучения, поради което персоналът не е подготвен да реагира адекватно при определени рискове. Работодателят не осигурява контрол, гарантиращ спазването на правилата за безопасна работа, поради което работещите не използват осигурените лични предпазни средства и дори си позволяват да премахват фабрични защити на машините, с цел да не се бави работният процес. Липсата на писмена договореност за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд между различни работодатели на една площадка или формално подписване на такава, без с нея да се запознаят работещите, също създава риск за тежки трудови инциденти. Причината е, че работещи при един работодател могат да попаднат в опасната зона на дейността на друг работодател, без да знаят това.

Резултатите от контрола показват, че много често мерките за безопасност са разписани в програма, но не се изпълняват веднага, а се отлагат във времето или изобщо не се изпълняват, което води до тежки инциденти.

Най-често до смърт на работното място води „притискане, премазване, смачкване“. До подобни инциденти се стига, когато опасната зона не е добре обезопасена, достъпът до нея не е ограничен и в нея попадат работници или служители, заети с други дейности.

При подобна ситуация в София загина служител на една фирма, след като влезе в помещение, в което се режат тръби от работници на друг работодател, и беше ударен фатално от отрязана тръба. За предотвратяване на злополуката е било необходимо само ограничаване на достъпа до входа на помещението по време на дейността по рязането, както и съгласуване на мерките за безопасност между различни работодатели.

В дърводобива премазването от отрязани дървета е най-честата причина за смърт, която може да бъде предотвратена, ако се предприемат мерки работещи да не попадат в обсега на падане на отрязаното дърво.

Втората причина за тежкия травматизъм е падане от височина. Всяка от тези злополуки би била предотвратена, ако обектите се обезопасяват според законодателните изисквания, както и ако се използват личните предпазни средства. В същото време, все още при проверките на строителните обекти най-честото нарушение е необезопасяването на конструктивните отвори на строежите – стълбищни площадки, тераси, прозорци и т.н., както и използването на необезопасени скелета, което повишава риска от падане. Има случаи, макар и вече по-рядко, в които работодателите не осигуряват изобщо лични предпазни средства. По-често се установява, че същите не се използват от работещите.

Важно е също личните предпазни средства да бъдат съобразени със съответния риск, както и съответното обезопасяване. При една от трудовите злополуки работник загива, след като коланът, с който се е обезопасил при работа на височина, се къса. При проверката се установява, че коланът е саморъчно направен, тъй като работодателят не му е осигурил такъв. В друг случай, при пренасяне на стъклопакет, работник губи равновесие, залита, чупи предпазен парапет, който явно не е бил съобразен с риска, и пада от високо.

Поражение от електрически ток е третата причина за смърт на работното място. Най-често се установява, че квалифицирани работници започват работа по ел. инсталации без преди това да е изключено напрежението или без да е извършена проверка за отсъствие на напрежение по съоръжението. В един случай електротехник загина, тъй като се оказва, че за безопасната му работа трябва да бъдат уведомени две предприятия за изключване на напрежението. Уведомено е обаче само едното. Самият служител също не е проверил за наличие на напрежение преди да започне работа. При злополука през месец юни 2017 г., работник загина, след като хвана с ръце искрящ кабел, явно с нарушена изолация, потопен във вода, без преди това същият да бъде изключен от контактната мрежа.

Затрупване от земни маси е още една причина за тежки трудови злополуки. С приключването на масовото строителство на големи инфраструктурни обекти подобни инциденти се срещат по-рядко. Една от последните злополуки обаче е свързана с недооценяването на този риск – багерист, след като изкопава изкоп за дренаж, тръгва по ръба на изкопа, който не е обезопасен веднага, както изисква законодателството. В резултат на това се свличат земни маси, повличат го и го затрупват. В случая злополуката е можела да бъде предотвратена, ако работникът е спазил правилата за безопасност, а именно хора и техника да не се намират в зоната на естественото свличане на земните маси, преди изкопът да е обезопасен.

При всички злополуки в ограничени пространства основната причина е неизвършени измервания за наличие на опасни газове, или липса на кислород, както и на неизползването на лични предпазни средства, или използването на такива, които не са съобразени с конкретната опасност.

Удар от падащ предмет също води до смърт при трудовите злополуки. Тези инциденти биха могли да се предотвратят при правилно обезопасяване и възпрепятстване на достъпа до опасните зони, в които има риск от падащи предмети, както и чрез използването на лични предпазни средства.

Икономическите дейности, генерирали най-много смъртни злополуки в разглеждания период, са: „Строителство“, „Горско стопанство“, „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“; „Сухопътен транспорт“; „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ и „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“; „Добив на метални руди“ и т.н.

По данни на НОИ за първото полугодие на годината на работното място са станали 1089 бр. злополуки при 1107 бр. година по-рано. При смъртните е отчетен ръст на инцидентите на работното място от 27 бр. през 2016 г. на 31 бр. през 2017 г. Ръстът обаче е основно заради сухопътния транспорт (3 бр. повече), където злополуките са свързани с пътнотранспортни произшествия. С една повече са регистрираните за полугодието смъртни трудови злополуки на работното място в строителството спрямо 2016 г.

В рамките на своята компетентност, Главна инспекция по труда издава актове за спиране на необезопасени обекти, машини, съоръжения или части от тях, пряко застрашаващи живота и здравето на хората. Когато дейността на същите не може да бъде спряна веднага, се въвежда специален режим на работа, докато нарушението бъде отстранено. За шестте месеца на 2017 г.  са издадени 293 акта за спиране или за въвеждане на специален режим, с което реално са предотвратени стотици тежки трудови инциденти. За същия период на м.г. те са били 259 бр.

За първите шест месеца на 2017 г. ИА ГИТ е извършила над 23 700 проверки в 21 260 предприятия с почти 1 млн. заети в тях. Констатираните нарушения са 105 840 бр. Нарушенията, свързани с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд (52 560 бр.) и тези по трудови правоотношения (52 530 бр.) са разпределени почти 50 на 50. Дадени са 101 200 бр. задължителни за изпълнение предписания. Всяко установено и отстранено след намесата на ИА ГИТ нарушение е превенция за ограничаване на трудовия травматизъм. Случаите на работа без сключен писмен трудов договор са 1430 бр. Съставените актове са 5340 бр. Сумата на влезлите в сила наказателни постановления е 5.3 млн. лв. Сумата на изплатените след намесата на ИА ГИТ възнаграждения е 10.1 млн. лв.