Най-честите причини за инциденти в резултат на поражение от електрически ток • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ • Република България Министерство на труда и социалната политика
  • a-
  • a 
  • a+
  • Размер на шрифта

Начало > Пресцентър

Kалендар

август 2019
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30 31  

Най-честите причини за инциденти в резултат на поражение от електрически ток

24.06.19 | Пресцентър

От началото на годината ИА „Главна инспекция по труда“ участва в разследването на серия инциденти на работното място, причините за които са идентични и най-общо са свързани с пренебрегване на правилата за безопасност, неосъществен ефективен контрол или недооценяване на рисковете на конкретните работни места. Според направените анализи в голямата си част тези инциденти са били напълно предотвратими.

Предвид постоянните усилия на ИА ГИТ за повишаване информираността на работодателите и работещите за техните права и задължения с цел превенция на трудовия травматизъм, ще бъдат подготвени и разпространени серия информации, насочени към типичните причини за тежките трудови злополуки в отделни сфери на трудовата дейност. 

Повтарящи се причини за инциденти в следствие на поражение от електрически ток

Причините за възникването на инциденти в резултат от поражение от електрически ток се групират в две основни групи според напрежението на електрическата мрежа и съоръжения.

  1. Злополуки в мрежи с напрежение 380/220 волта.

Две са основните причини за възникването на тези инциденти.

Често се започва съзнателно работа по или в близост до неизключено съоръжение или части от мрежата. Тези злополуки по правило се допускат от персонал, притежаващ документи, доказващи неговата квалификация и ниво на знания по електробезопасност. Работещите в тези случаи демонстрират прекалено самочувствие и умишлено пренебрегват правилата за безопасност.

Втората типична причина за този вид инциденти е допускане в експлоатация на електрически съоръжения без необходимата защита срещу директен и/или индиректен допир до части, намиращи се под опасно напрежение. Нарушената защита срещу директен допир е свързана с наранена или липсваща изолация, счупени или липсващи капаци, обвивки и др. По отношение на индиректния допир най-честите нарушения са свързани с липса на такава защита (най-често зануляване) и/или неизвършена периодична оценка за нейната ефективност, което става с измерване.

Неправилно свързан нулев проводник и неизвършено измерване за оценка  ефективността на защитната мярка „зануляване“ е причината да се допусне метални работни плотове в кухня в заведение да попаднат под напрежение, което през месец май доведе до смъртта на работник.

 

  1. Злополуки в мрежа с напрежение над 1000 волта.

Тези инциденти също са в резултат на периодично повтарящи се причини -  извършване на работа, при която се допират или доближават опасно намиращи се под напрежение въздушни електропроводи или електрически съоръжения. Пострадалите лица, които са както квалифициран, така и неквалифициран персонал, във всеки от случаите са извършвали работа в близост до части под напрежение без да отчетат този факт. Следва да се отбележи, че тези злополуки не са поради непознаване на опасността, а по-скоро от неотчитането й при конкретните условия на работа. При една от злополуките загина работник, след като металният стълб, който са вдигали заедно с колега, е опрял в проводник на въздушна линия и той е попаднал под напрежение.

Други, традиционно повтарящи се причини, водещи до тежки трудови злополуки, са свързани с неизпълнение на техническите мероприятия за безопасност (най-често започване на работа без да бъде извършена проверка за отсъствие на напрежение). Това, наред с несъгласуване на действията между отделните работодатели и/или между длъжностни лица, и/или самите работещи, става причина за започване на работа по части под напрежение. Неизползването на лични предпазни средства при работа по електрически уредби и съоръжения също води до злополуки, макар и непричинени от протичане на ток през човешкото тяло. Има случай на инцидент, при който работникът не е починал от токов удар, а от травмите, получени при падането от височина, тъй като не е използвал колан.

Основните нормативни актове, които регулират безопасността при работа с електрически ток, са:

ü    Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането;

ü    Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи;

ü    Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии;

ü    Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V;

ü    Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.

По проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“ са разработени интерактивни инструменти за онлайн оценка на риска в предприятия от икономически дейности „Далекосъобщения“ и „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газови горива. Общо са разработени практически инструменти за над 30 икономически дейности. За тези от тях, за които е съотносимо, се оценява и рискът от поражение от електрически ток. Инструментите могат да бъдат използвани и за обучения и инструктажи. По проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ са назначени помощник-инспектори, които могат да демонстрират функционалностите им пред работодателите.

От ИА ГИТ напомнят, че дори да се установят нарушения на безопасността и здравето при работа, допуснати от работниците, работодателите носят цялата отговорност, тъй като на тях е вменен ангажимент не само да осигурят безопасност и здраве при работа, но и да гарантират чрез ефективен контрол спазването на законодателството и на въведените правила. Това означава, че ако работник не използва личните предпазни средства например, отговорност на работодателя е да не го допуска да работи. Ангажиментите на работодателите за осигуряване на безопасни условия на труд са регламентирани в чл. 275 от Кодекса на труда, както и в чл. 14 от Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В специалния закон е отбелязано, че работодателите носят отговорност за осигуряване на тези условия, независимо от задълженията на работещите, както и дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби и лица.

 

Източник: Главна инспекция по труда