ИА ГИТ предупреждава за рисковете на работата от разстояние • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ • Република България Министерство на труда и социалната политика
  • a-
  • a 
  • a+
  • Размер на шрифта

Начало > Пресцентър

Kалендар

септември 2020
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2 3 4 5 6
7 8 9 10 11 12 13
14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27
28 29 30  

ИА ГИТ предупреждава за рисковете на работата от разстояние

03.09.20 | Пресцентър

Работодателите имат задължение да осигурят безопасност и здраве на работните места и от разстояние

 Въвеждането на работа от разстояние е определено от здравните експерти като една от най-ефективните противоепидемични мерки срещу разпространението на коронавируса. Поради факта, че този начин на полагане на труд ограничава в най-пълна степен контактите между работещите, мярката се препоръчва във всички заповеди, касаещи въвеждане на противоепидемични мерки, включително и в Заповед РД-01-487 от 31.08.2020 г. на здравния министър Костадин Ангелов. Много работодатели изразяват готовност да продължат да възлагат на персонала си или на част от него работа от разстояние и след пандемията от КОВИД-19 поради спестени разходи от наеми и издръжка.

Специалистите по безопасност и здраве при работа обаче обръщат внимание на рисковете за работещите - както за физическото, така и за психическото им здраве. Според експертите на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), когато работи от разстояние, работникът от една страна е поставен в социална изолация, което влияе негативно върху психическото му здраве. От друга - той по-трудно може да се откъсне от домашните ангажименти, за да изпълнява своите служебни. Предимствата и недостатъците на работата от разстояние, върху които EU-OSHA акцентира, са обобщени в таблицата по-долу.

Работодателите следва да имат предвид, че според законодателството те са задължени да оценят риска на работното място на всеки свой служител или работник дори когато то е в дома на наетото лице, както и да предприемат мерки за минимизиране на установените рискове. Контролните органи на Инспекцията по труда от своя страна имат право да извършват проверки в домовете на работещите, когато в тях е обособено работно място.

Експертите на EU-OSHA съветват, за да се избегнат затрудненията при осъществяването на работата от вкъщи, да се използват всички средства на комуникация (имейли, чатове, споделяне на документи, видеоконференции и др.). Тези варианти са възможност работодателят да информира за всяко развитие на дейността, екипа и организацията. Онлайн могат да бъдат организирани и събития извън служебните задължения на работещите с цел ограничаване на вредните за психиката последици от социалната изолация. 

 Добър вариант за комуникация е посочването на часове в деня за среща чрез различни онлайн платформи за обмен на информация между служителите и работодателя. Важно е работниците и служителите да имат обособено работно място, както и да планират работния си ден, за да не се налага да използват от личното време за изпълнение на задачи. Агенцията дава насоки и за полезни упражнения, които да минимизират рисковете от мускулно-скелетните нарушения, свързани със статичната поза.

Най-честите рискове при работа от вкъщи, върху които акцентират експертите на EU-OSHA, както и практически съвети за минимизирането им са публикувани в сайта на Агенцията.  Към момента не са налични на български език.

За безопасната работа от разстояние разказва и Напо в кратко филмче „Напо е… Работа от разстояние, за да спре пандемията“.

 ПОЛЗИ ПРИ РАБОТАТА ОТ ВКЪЩИ

Този вид работа дава възможност на работника и служителя да подобри баланса между професионалните ангажименти и личния живот, работникът така избягва стреса и умората от пътуването между работното място и своя дом, както и дългото стоене в задръствания в пиковите часове. По отношение на своите професионални ангажименти, той става по-гъвкав и е по-активен в организацията на своето работното време.

 Някои акценти на експертите на EU-OSHA при работата от разстояние

Предимства

Недостатъци

Работник

  • подобряване на баланса между личен и професионален живот
  • възможност за работа, въпреки намалената подвижност поради болест или увреждане
  • намаляване на времето за пътуване и разходите (и стресът и умората, свързани с транспорта)
  • гъвкави графици и повече свобода за вземане на решения за управление на работното време
  • възможно увеличаване на автономността при работа

  • трудността да се раздели работата от личния живот
  • изолация и липса на достъп до официалния и неформален обмен на информация, който се извършва на определено място на работа
  • промени в характера на социалните работни взаимоотношения (колеги, ръководство) поради дистанцията
  • дълго работно време (гъвкавите графици могат да се превърнат в недостатък, ако работникът не налага срокове)
  • извършване на работа извън редовното работно време (през свободното време)
  • сблъсък с проблеми без подходяща подкрепа
  • развитие на мускулно-скелетни нарушения, ако ергономичните аспекти, свързани с работата, не се управляват правилно

Работодател

  • намален риск от пътни инциденти поради намалено пътуване
  • икономии на офис площи и свързаните с тях разходи
  • повишена привлекателност на компанията: привличане и задържане на квалифицирани работници
  • повишена гъвкавост на бизнес дейности и услуги

  • повишени рискове за безопасността и здравето при работа, ако не се извършват (правилни) оценки на риска
  • по-труден надзор за мениджърите и необходимост от намиране на нови форми на управление
  • трудности при предоставянето на необходимата подкрепа на работници от разстояние
  • възможно намаляване на ангажираността и спад в екипния дух
  • вътрешната комуникация става все по-трудна


Източник:Главна инспекция по труда