Масово са без договори по морето, но вече сме им хванали триковете • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ • Република България Министерство на труда и социалната политика
  • a-
  • a 
  • a+
  • Размер на шрифта

Начало > Пресцентър > Публикации

Kалендар

ноември 2019
пн вт ср чт пт сб нд
  1 2 3
4 5 6 7 8 9 10
11 12 13 14 15 16 17
18 19 20 21 22 23 24
25 26 27 28 29 30  

Масово са без договори по морето, но вече сме им хванали триковете

25.07.11 | Публикации

6 милиона и половина влязоха в хазната от глоби на фирми
Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главна инспекция по труда:
МАСОВО СА БЕЗ ДОГОВОРИ ПО МОРЕТО. НО ВЕЧЕ СМЕ ИМ ХВАНАЛИ ТРИКОВЕТЕ
Във Варна намерихме заключени в пералня работници

Визитка:
Родена е на 19.08.1958 г. в Сливен

Дипломиран машинен инженер по специалността технология на машиностроенето, металорежещи машини, икономика и управление към Висшия машинно-електротехнически институт в гр. Варна

Има следдипломна специализация по трудово право и магистратура по публична администрация в СУ "Св. Климент Охридски"

От 1986 до 1990 г. е инспектор в Инспекцията по охрана на труда и социално осигуряване От 1993 до 2001 г. е главен инспектор в Районната инспекция по труда в гр. Сливен, след което до 2007 г. е директор на Дирекция "Областна инспекция по труда" - Сливен

От месец май 2007 до месец август 2009 г. е главен секретар на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"

От август до ноември 2007 г. е изпълняващ длъжността изпълнителен директор на инспекцията

От 24 август 2009 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"

Владее френски и руски език

Г-жо Михайлова, за вас в момента сезонът е особено горещ не само заради времето. Текат масирани проверки по фирми и предприятия?

Горещ е в буквалния и в преносния смисъл. Съсредоточили сме голям ресурс в контрола над сезонни обекти по Черноморието. Освен нашите инспектори от Бургас, Варна и Добрич в него се включиха и много техни колеги от вътрешността на страната. Макар да са изминали само 2 седмици от началото на масираните проверки, резултатите вече са очевидни. Откриваме различни опити за измами от страна на работодателите. Общият брой на нарушенията, специално за работа без трудови договори, които са установени категорично, са 121. От началото на годината до сега сме установили 3163 случая на работа без договори.

В повечето проверки обаче към вашите инспектори се присъединяват и данъчни?

При съвместните проверки на НАП и Главна инспекция по труда използваме една обща декларация, в която хората декларират на едно място както факти за трудовото си правоотношение, така и данни за осигуряването си. По-рано за същата информация трябваше се да попълват четири различни декларации. Сега всичко е събрано в едно и след проверката двете ведомства си обменят информация. Когато тя се извършва само от едното, незабавно се обменя с другото. Например само преди дни данъчните засякоха хора без трудови договори, а нашите инспектори ­ заведение без касов апарат в Бургас.

Къде най-често се работи без договори?

Както винаги в ресторантите, хотелите и магазините. Много чести са нарушенията и при външните обекти за бързо хранене, различните колички за закуски и т. н. Трябва да се отбележи, че по Южното Черноморие се работи повече без договори. Има доста нарушения и в междудневната и в седмичната почивка. В класацията на нарушенията това също заема почетно място. Само през първата седмица на съвместните ни проверки с НАП във Варненска и Бургаска област бяха съставени 16 акта по тази причина. Някои работодатели опитват да прикрият извънредния труд на своите служители, както и факта, че не го заплащат, чрез сумирано изчисляване на работното време. Случаите се увеличават и мисля, че така просто се опитват да противодействат на засиления контрол над трудовите договори. Това е начин те да го заобиколят. Когато открием работник без договор, ние принуждаваме работодателя да го подпише и го обявяваме с постановление. Договорът става факт. Но има случаи, когато само седмица след това той го анулира и отново освобождава човека. За да пресечем това, започнахме да проследяваме какво се случва с тези договори. Самите работодатели се надяват чрез бързата си реакция съдебният състав, пред който обикновено обжалват глобата, да им постанови минималния размер.

Какви са наблюденията ви над постановените глоби? Дали винаги остават в минималните размери?

Трябва да призная, че почти всички глоби се обжалват. До съда се отнасят дори глоба от 300 лв. Но реакцията след това е различна, зависи от съда, от различните състави. Има обаче склонност към намаляване на глобата.

А по какъв начин откривате, че хората работят повече от декларираните в договора часове?

Отиваме веднъж на проверка. В трудовия договор, ако е непълно, работното време трябва да бъде описано точно ­ кога започва, кога свършва, кога е почивката и т. н. Дори ако това не е описано, следва санкция, защото е нарушение на закона. Това е, така да се каже, първият опит да бъдем измамени. Ние обаче правим още няколко проверки и откриваме, че хората работят много повече от четирите декларирани часа. В такива случаи съставяме акт за извънреден труд. За съда често е трудно да съизмери нарушението с размера на санкцията. Примерно за час повече работа ние налагаме 5 или 10 000 лв. глоба. А за това време човекът е получил 5 лв. възнаграждение.

Ама не излиза ли по-евтино да се плати минималната санкция и да се наруши законът, отколкото той да се спазва и да се плащат осигуровки например?

Дори да наложим 1500 лв. глоба, а за липса на договори това не се случва, работодателят продължава да има ангажимент да отстрани нарушението. А при повторната проверка санкцията вече има други размери.

Имате ли нарушители, предадени на прокуратурата, и на каква стойност са наложените глоби за последните 6 месеца?

За това време сме подали 32 сигнала до прокуратурата, като половината от тях са заради нарушения при наемане на непълнолетни. Друга част са заради забавено изплащане на заплати, след трудови злополуки и представяне на документи с невярно съдържание. За шестте месеца на годината сме издали и 115 041 принудителни административни мерки, спрели сме 423 машини и работни места, които застрашават живота и здравето на хората, които работят на тях. За тежки нарушения сме потърсили административна наказателна отговорност в 10 516 случая. Само влезлите в сила глоби и имуществени санкции са над 6,5 млн. лв. Наложените санкции, които обаче се обжалват в момента, са 3-4 пъти повече. Но ако прилагаме винаги максималните размери на глобите, това действа демотивиращо. Все пак част от нарушенията са лесно отстраними.

Продължава ли изобретателността на работодателите при заобикалянето на закона?

Май се поизчерпиха вече. Все така хората, които работят без договори, бягат от обектите при проверка, представят ни се за клиенти, за приятели на собствениците, дават ни неверни данни, но ние вече можем да им искаме личната карта. Те пък казват, че са ги забравили, и така се повтаря едно и също. В много случаи ни обясняват, че само са дошли да видят каква е работата или да се явят на интервю. Във Варна имахме заключени хора в помещение на пералня. Струва ми се, че вече сме видели всички възможни трикове.

Намаляха ли фирмите, които бавят заплатите?

Като изключим липсата на договори, които са най-сериозните нарушения, и непълното работно време, следващото поред нарушение е забавянето на заплатите или липсата на заплащане. От година и половина сме насочили проверките си и към това. Внимателно анализираме и нашите проверки, и сигналите от НОИ и НАП и незабавно насочваме контрола над съмнителните фирми. От месец насам НАП например засича всички обекти, където има над 5 човека, назначени на непълно работно време. После ние ги проверяваме, а понякога го правим и съвместно.

Като изключим междуфирмената задлъжнялост, причината за масово забавяните заплати дали не е използването им като безлихвен кредит от бизнеса?

Възможно е. Много често обаче става дума не за хора, които не са получавали по 5-6 месеца заплати, а на които само не са им внесени осигуровките. Това е най-честата практика. Не знам точно каква е ползата за работодателя, но знам прекрасно каква е вредата за работника или служителя. Това за него са загубени трудови и осигурителни права. При уволнение или освобождаване част от дължимата сума също се губи, а също и различните обезщетения. Лошото е, че в много от случаите това става със съгласието на работниците. Очакването, че само инспекторите могат да решат техните проблеми, често е неоправдано.

В момента колко фирми и каква сума дължат на работниците си?

Само НСИ има информация за общата дължима сума на възнаграждения, и то за предходната година Ние няма как и откъде да я знаем. Но мога да кажа проверените от нас, в които заплатите са били забавени. В 1294 предприятия са изплатени подобни възнаграждения след наши проверки, съставени са 1800 акта. След нашата намеса само за 6 месеца са изплатени 35,5 млн. лв.
Общият брой на актовете и за други нарушения от началото на годината са 10 516. От есента на 2009, когато започнахме масирани проверки за заплатите, са изплатени 122 милиона.

Вие следите и за безопасните условия за труд. Увеличават ли се рисковете пред работещите българи?

Въпреки кризата все повече работодатели осигуряват безопасни условия на труд. Дори в тежки рискови отрасли като химия, металургия, силикатна промишленост и строителство, има подобрение. Работодателите инвестират повече в нова техника и технологии, които от своя страна са по-безопасни. Големите мултинационални компании, които работят у нас, също показват нагледно добрите практики и нашите хора бързо се учат.

Какво показва статистиката за смъртните инциденти?

Трудовите злополуки, завършили със смърт, от 180 през 2008 г. паднаха на 94 през 2010 г. Което е намаление от 48%. Инцидентите, довели до инвалидизиране, от 103 са станали 22 през миналата година. Загубените календарни дни от 298 290 спаднаха на 158 324.

Въпреки това обаче 14% от работещите в проверените предприятия се трудят при условия, които не отговарят на санитарно-хигиенните норми.