Предстои ми пенсиониране. Като ми прекратят договора, ще получа ли шест брутни работни заплати? • Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ • Република България Министерство на труда и социалната политика
  • a-
  • a 
  • a+
  • Размер на шрифта

Начало > За работодатели и работещи > Често задавани въпроси

Предстои ми пенсиониране. Като ми прекратят договора, ще получа ли шест брутни работни заплати?

При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Този трудов стаж може да е придобит по едно или няколко отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател, с или без интервал помежду им. Законът не изисква трудовия стаж да е бил непрекъснат, за да се плати по-големият размер на обезщетението в размер на 6 заплати.

Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са:

  •  прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание,
  • към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В случай, че качеството „пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж ­при прекратяване на трудовото правоотношение.

Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е право единствено на работодателя.

В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

      Справка: чл. 222, ал. 3; чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда.