При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Понятието за "Група от предприятия" е дадено в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Група предприятия са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.
Предпоставките за придобиване право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ са:
- прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание,
- към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случай, че качеството „пенсионер” е придобито след прекратяване на трудовото правоотношение, обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ не се дължи. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ може да се изплаща само веднъж при прекратяване на трудовото правоотношение.
Окончателната преценка дали работникът или служителят отговаря на условията за получаване и за размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е право единствено на работодателя.
В случай на отказ или неправилно определяне на размера на обезщетението, въпросът може да бъде отнесен за решаване пред компетентния съд в 3-годишен давностен срок от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.
Справка: чл. 222, ал. 3; чл. 358, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда.