Главна инспекция по труда засилва своята ефективност и ефикасност през годините

Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” успява да запази на високо ниво ефективността и ефикасността в дейността си, въпреки наложените бюджетни ограничения заради кризата. Това показва функционалният анализ на Инспекцията, извършен по проект BG051PO002/12/1.1-05 „Повишаване организационния капацитет на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Той се финансира от Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

През 2013 г. спрямо 2010 г., която е стартовата за анализа, е отчетен ръст по основни показатели за измерване на постигнатите резултати на дейността на ГИТ – проверени предприятия, брой проверки, констатирани нарушения, приложени принудителни административни мерки, влезли в сила наказателни постановления и на сумите на санкциите от тях. Увеличават се и изработените човекодни.

„Може би най-силното доказателство за усилията ни за постоянно подобряване на дейността на Главна инспекция по труда са структурните промени, направени с новия устройствен правилник, който действа от началото на годината. С тях някои дейности бяха централизирани и без увеличение на щата бяха разкрити дирекции във всички области в сраната, повиши се броят на инспекторите, а така и ефективността на контрола. В резултат от промените анализаторите са отчели, че делът на общата администрация в инспекцията по труда е изключително малък – едва 7.5% при средно 15% при други сходни по структура и численост държавни институции, което безспорно е повод за гордост”, коментира главният секретар на ИА ГИТ Георги Милчин по време на заключителната пресконференция по проекта.

Безпрецедентно голям дял на специализираната администрация – 91.9%, отчитат още анализаторите. Числеността на общата администрация наброява едва 37 души, а специализираната е 454 души. Има и трима служители на пряко подчинение на изпълнителния директор. „Това е резултат от последователните реформи за оптимизиране и централизиране на функциите на общата администрация”,отчитат анализаторите, чиито препоръки за промени в устройствения правилник са основно за прецизиране на някои текстове.

Най-сериозен е ръстът на показателите при дадените консултации в приемни – от 53 376 те се увеличават до 98 586 или с 85%. Данните са показателни за засилването на превантивната и информационната функции на Инспекцията. Благодарение на консултациите работодателите се информират какво да направят, за да изпълнят нормативните разпоредби без да не се притесняват от бъдещи санкции. Работещите пък получават информация как да защитят правата си.

Сериозен ръст има и при приложените принудителни административни мерки – от 201 027 те се увеличават на 241 463 или с 20%. В повечето случаи изпълнението на тези мерки дава възможност на работодателя без да търпи финансови санкции да отстрани нарушенията и така осигури по-добри условия на труд за работещите. Не случайно съставените актове за установяване на административно нарушение, на базата на които се налагат финансовите санкции, са намалели с 4% - от 13 664 до 13 107 броя. Увеличава се обаче броят на влезлите в сила и потвърдени от съда наказателни постановления, както и сумите по тях, които през 2013 г. са 16.3 млн. лв. при 11.55 млн. лв. 4 години по-рано. Тези показатели могат да се обяснят с повишаването на компетентността на трудовите инспектори, чиито актове все по-рядко се отменят от съда.

Като цяло във функционалния анализ не са отчетени съществени пропуски в организацията и дейността на ИА ГИТ. „Анализаторите обаче имат доста добри препоръки, които биха подобрили процесите на планиране, отчитане и анализиране. Ние сме готови да се съобразим с тях и да ги приложим на практика”, обеща Георги Милчин. Според него друг ценен резултат от проекта е запознаването с добри практики от инспекционната дейност в други страни. Обмисля се по примера на Дания да се селектират предприятията според броя и тежестта на нарушения и най-изрядните да не се проверяват планово за определен период от време. Така се дава възможност инспекционната дейност да бъде насочена към най-проблемните предприятия.