Какви са правомощията на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и инспекторите по труда, и какви са задълженията на работодателите във връзка с тези правомощия?

Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности и специализиран контрол по изпълнението на изискванията на Закона за държавния служител, Закона за здравословни и безопасни условия на труд и Закона за насърчаване на заетостта.

Съгласно чл. 12 от Конвенция № 81 относно инспекцията по труда от 1947 г., ратифицирана от Република България през 1949 г. и в сила от 1950 г., инспекторите по труда при извършване на контролната дейност имат следните правомощия:

  • да влизат свободно без предварително предупреждение по всяко време на деня и на нощта във всяко предприятие, поставено под контрола на инспекцията;
  • да влизат през деня в помещения, за които имат достатъчно основание да предполагат, че са поставени под контрола на инспекцията;
  • да пристъпват към изследвания, проверки и разследвания, смятани за необходими, за да се убедят, че законните разпоредби действително се съблюдават, като:

1. разпитват сами или в присъствието на свидетели на работодателя или на персонала на предприятието за всички въпроси, свързани с прилагането на законните разпоредби;

2. се запознават с всички книги, регистри и документи, чието поддържане е предписано от законодателството относно условията на труда, с цел да проверят съответствието им със законните разпоредби и да правят копия или извадки от тях;

3. изискват обявяването на съобщения, чието поставяне на видно място е предвидено от законните разпоредби;

4. вземат и отнасят, за да бъдат изследвани, мостри от използвани или обработени материали или вещества при условие, че работодателят или негов представител са предупредени, че материалите и веществата са взети и отнесени с тази цел.

Разпоредбата на чл. 16 от Конвенцията № 81 гласи, че предприятията трябва да бъдат инспектирани толкова често и така внимателно, колкото е необходимо, за да се осигури ефективното прилагане на съответните законни разпоредби.

Съгласно разпоредбите на чл. 402, ал. 1, т. 1-5 контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да: посещават по всяко време министерства, другите ведомства, предприятията и местата, където се извършва работа, както и помещенията, ползвани от работниците и служителите; изискват от работодателя, съответно органа по назначаването обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия във връзка с упражняването на контрола; се осведомават пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, както и да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност, съответно дейността по изпълнение на държавната служба, включително и данни за заплащането на труда; вземат проби, мостри и други подобни материали за лабораторни изследвания и анализи, да използват технически средства и апаратура и да правят измервания на фактори на работната среда във връзка с упражняването на контрола върху осъществяваната трудова дейност; установяват причините и обстоятелствата, при които са настъпили трудови злополуки.

Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции. При противозаконно пречене на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, работодателите и техните длъжностни лица подлежат на административнонаказателна отговорност.

Органите на министерството на вътрешните работи, другите държавни и общински органи и ръководителите на ведомствата и организациите са длъжни да оказват необходимата помощ и съдействие на органите при инспектирането на труда.

Справка: чл. 399 от Кодекса на труда; чл. 75, ал. 2 от Закона за насърчаване на заетостта; чл. 54, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд; чл. 127, ал. 2 от Закона за държавния служител; чл. 402, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда; чл. 12 от Закона за инспектиране на труда; Конвенция № 81 относно инспекцията по труда от 1947 г.