Относно обвинения в корупционни практики на ръководството на ИА ГИТ, отправени в статия със заглавие „Корупцията* - начин на съществуване на ГЕРБ“, с автор Велко Велков, публикуван в бр. 18 от 26 януари 2018 г. на в. 'Дума', е изпратено право на отговор до и.д. главния редактор на медията г-жа Таня Джаджева със следния текст:
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДЖАДЖЕВА,
В брой 18 от 26 януари 2018 г. на ръководеното от Вас издание е публикувана статия, в която се отправят обвинения за корупционни практики към изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ инж. Румяна Михайлова и главния секретар инж. Георги Милчин. Въпреки уточнението, че авторът „съзнава, че носи отговорност за написаното“, като медия, която е подписала Етичния кодекс на българските медии, в. „Дума“ също е поела ангажимент да предоставя на обществото „точна и проверена информация“ и носи отговорност, когато този принцип на точност и коректност е нарушен.
В случая не сте се постарали да проверите информацията преди нейното публикуване и не е потърсено мнението на личностите и институцията, към които са отправени обвиненията в корупция в смисъла на „злоупотреба с власт“ според автора. Настояваме, след като не сте проявили нужния професионализъм и не сте дали възможност на засегнатите страни да изразят своята позиция, да изпълните задължението си според Етичния кодекс и да предоставите право на отговор като публикувате „ясна и достатъчно забележима поправка“, както и да се извините. Вярваме, че с изнесените по-долу факти и обстоятелства ще Ви убедим, че информация в цитираната статия е „неточна и подвеждаща“.
Не предоставяме веднага след публикуването на статията искането за право на отговор, тъй като държим да бъдем максимално точни и коректни при предоставянето на данните, което наложи преглеждането на голям обем информация за извършените от ИА ГИТ действия във връзка с цитираните сигнали. Сам по себе си този факт е показателен, че никой не е попречил да се извършат проверки и да се отклонят писма до други институции.
При преглед на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на ИА ГИТ по цитирания от автора сигнал, се установи че същият е подаден от самия него. Недопустимо е според нас този факт да не бъде отбелязан в материала, като така е прикрит личният интерес на автора. Установи се също, че ИА ГИТ е реагирала на всеки подаден от лицето сигнал. Жалбоподателят дори е изказал благодарност за професионализма на контролните органи на Инспекцията, а в качеството си на ищец в съдебно дело, заведено срещу Агенцията и МТСП за бездействие, не е отрекъл, че проверки на работодателя му са извършени.
Първият сигнал е от 31.07.2013 г., три месеца след прекратяване на трудовите му правоотношения. Следва да се има предвид, че към онзи момент ИА ГИТ нямаше правомощия да се намесва след прекратени трудови правоотношения. Трайната съдебна практика постановяваше, че взаимоотношенията между бивши работници и работодатели са гражданско-правен спор и могат да бъдат решавани само по съдебен ред. Въпреки това трима инспектори – служители в Дирекция „Инспекция по труда“ София град, са извършили проверка на място в обекта (видно от предоставени попълнени декларации от лица, установени да полагат труд там). В рамките на всяка проверка, за доизясняване на факти и обстоятелства, се изискват и документи за предоставяне в дирекциите „Инспекция по труда“, което е направено и в този случай.
В рамките на проверката, извършена по сигнала, цитиран в материала като пример за корупционна практика, е установено, че на лицето наистина не е изчислен правилно и съответно изплатен положеният извънреден труд и трудът в празнични дни. На работодателя е дадено предписание да заплати същия с регламентираното по закон увеличение, въпреки трайната съдебна практика на отмяна на принудителни административни мерки, приложени от ИА ГИТ след прекратени правоотношения. Предписанието е изпълнено. За резултатите от проверката жалбоподателят е информиран на 03.09.2013 г.
Следва писмо от жалбоподателя от 04.09.2013 г., с което същият изисква копие от протокола от проверката на фирмата, като изказва благодарност на експертите на Агенцията „за проявения висок професионализъм“. Лицето е уведомено с отговор от 10.09.2013 г. за принудителната административна мярка, с която работодателят е задължен да преобразува нощните часове в дневни и да заплати извънреден труд с 50% увеличение. Той е уведомен също, че паричните претенции към дружеството пораждат трудов спор, който има право да предяви за разглеждане и решаване от съда като единствен компетентен орган.
Видно от съдебно решение от 01.04.2014 г. на Софийски районен съд, жалбоподателят е потърсил правата си в съда. На базата на извършена съдебно-счетоводна експертиза, предоставена на ИА ГИТ от работодателя в хода на последващи проверки, съдът е потвърдил задължението на работодателя да изплати възнаграждение за положен извънреден труд, считано от датата на подаване на исковата молба (23.09.2013 г.), но е уважил само част от претенцията на ищеца, поради което същият е осъден да заплати на фирмата разноски по делото върху отхвърлената част от иска.
Едва след произнасянето на съда, на 24.06.2014 г., лицето подава до изпълнителния директор на ИА ГИТ сигнал за корупция срещу служителите в Дирекция „Инспекция по труда“ София град. Сигналът не е пренебрегнат. Образувано е производство за проверка на подадения сигнал, като са изискани всички събрани документи по преписките, отговорите до лицето, обясненията на служителите, извършили проверката. Констатирано е, че действията на инспекторите по труда са законосъобразни. Лицето подава отново идентичен сигнал от 20.08.2014 г., който също е разгледан от друг служител на ИА ГИТ и е предоставен отговор.
С искова молба от 11.03.2016 г. лицето подава иск в Административен съд София за имуществени и неимуществени вреди, породени от действията и бездействията на ИА ГИТ и МТСП. Искът е оставен без разглеждане, а в мотивите на съда е записано: „Макар да твърди бездействие от страна на двамата ответници – ИА ГИТ и МТСП, ищецът не оспорва, че в съответствие с предоставените им от закона компетентности, последните са извършили проверка на търговеца във връзка със спазването на трудовото законодателство.“
Уважаема госпожо Джаджева, вярваме, че изложените в правото на отговор факти са достатъчно показателни, за да получим дължимото според Етичния кодекс на българските медии право на отговор, както и на „достатъчно забележима поправка“ и извинение за отправените недоказани обвинения в корупция.
Ръководството в лицето на изпълнителния директор на ИА ГИТ инж. Румяна Михайлова, и главния секретар инж. Георги Милчин, набедени поименно като създатели на „благоприятен за разпространението на корупцията климат“, си запазват правото да потърсят правата си по съдебен ред за клевета и набеждаване.